В ЧИИ РЪЦЕ Е БЪДЕЩЕТО

9-ти май. Денят на Европа.
С натежала ръка отново посягам към белия лист. В упор го гледам.
През последните години забравих белия лист. Компютърна култура. Компютърно поколение. Все едно – небето плаче. Текат сълзите му по бузите на земята. Меки, уханни и млади. Красива е днес, Земята. Изправени крачим – по нея. И душите ни, цъфнали, попиват цвета й. Още…
Денят на Европа.
Случайно ли днес протягам ръка към белия лист? Случайно ли – ръката тежи?
. . .
Тежат ръцете ни – от бремето на бъдещето, което отново трябва да понесат.
Както никога досега бъдещето чака да бъде намерено.
Както никога досега – в упор ни гледа.
Прочетете още...

КНИГАТА:

ПРЕМИЕРА, ОТЗИВИ

КНИЖАРНИЦИ: