РЕШИ СЕ И ЩЕ БЪДЕШ СВОБОДЕН

РЕЦЕНЗИЯ

Няма да скрия, че четох с голям интерес дневника на Габриела Цанева. Четох го като сюжетна белетристика, като вълнуващ разказ за събития, на които всички сме очевидци.

Тези години, описани в дневника са най-драматичните, най-парадоксалните в новата ни история. Всеки един от нас ги изживя заедно с другите и сам със себе си. Това бяха години на розови надежди и еуфория, на омраза и озлобление, на тежки разочарования и рухнали илюзии.

Не бях на никоя страна от барикадата, която беше издигната между двете политически сили – едната – опитна в своето отстъпление, ловко започнала своето прегрупиране; другата – авантюристично нападаща, заслепена от първоначалните си успехи, готова да проиграе своите възможности.

Днес, когато е дошло времето на прагматизма, на безогледната корупция, на зле прикритата реставрация и на тоталния страх от грубата сила на новите групировки – емоционалните редове от дневника на Габриела Цанева звучат чисто, искрено, нежно. Те са писани от един идеалист, фанатично привързан към демокрацията, без омраза и чувство за мъст, с благородна вяра в справедливостта на една кауза. В тях има много въпроси и мъчителни съмнения и едно сложно, вътрешно развитие.

Прозрението на Габриела Цанева в края на дневника е наше общо прозрение:

“Ние” се разпадна. Останах “Аз”. И мисля. Машината за промиване на мозъци не може да промива “Аз”-ове. Тя може да промива само “Ние”.

Прочетох тази книга и разбрах по-добре себе си и младото поколение, което идва след нас.

Недялко Йорданов, 1996 г.