Вероятно всеки истински поет има свое неповторимо
определение за “поетичното изкуство”: порази ме кратката формула на Габриела
Цанева “дихание върху хартия”, която най-точно отговаря на същността на онова,
което съм прочел от нея. Бях може би един от първите, поздравили появата на
първата й поетична книга. Поразителен в нея е опитът за знаково откриване на
духовните чудеса, проникването в селенията на болката и самотата, на другостта,
като средство за приближаване към ближния. Някак естествено Габриела премина
през романа – този път тя се опита да осмисли ценностите на своето поколение,
отказало се от “езоповия език”, за да сподели нелицеприятните истини, белязали
житейския път на жадно търсещите правда млади хора. Нейният роман беше поема в
проза, докосване до най-интимното в битието на съвременника, съкровено
споделяне на “глутницата от мечти”, сблъскваща се с озъбеното лице на Времето.
Но
много хора познаваха младата белетристка и поетеса от нейните чудесни есета,
които в първите години на демократичните промени излизаха във вестник “Век 21”.
Те също се възприемаха като мигове от дневник, но в тях дишаше атмосферата на
онова прекрасно време, когато вярвахме, че сме станали богове.
Ето
че сега Габриела Цанева ни поднася един великолепен том, в който присъства
модерния синтез между размисли, есета и стихове, една невероятно поетична
книга, която е нарекла “Реши се и ще бъдеш свободен” с подзаглавие “Отключени
души”. Това е нейният дълбоко личен дневник от смутното десетилетие 1989-1999
г., който ни заразява не само с красотата на идеите, но и с нажежеността на
чувствата. Отново ни предстои да изживеем еуфорията на първите дни, на милионните
митинги, веселата раздяла със старото, илюзиите за бърза промяна и после,
постепенното “възпитание на чувствата ни”, осъзнаването, че нещата няма да са
толкова лесни.
Най-голямото
достойнство на книгата е, че Габриела не проявява толкова модния днес гняв към
всичко и всички, а упорито търси себе си и сънародниците си във Времето и
Пространството, в докосването до същностните екзистенциални проблеми:
съществуване, смърт, страдание, надежда… Струва ми се, че толкова фино,
елегантно, деликатно пътешествие във вътрешния свят, в раковината на духа,
видяна през призмата на общественото, не е правена от наш творец през
последните години, защото най-често усещанията на “постмодернистите” са външни,
неизразими.
Всичко
в света на Габриела Цанева продължава да звучи и като дневник, и като
събеседване със скритото Аз. Почти физическото й усещане за отчаяние и умора от
отдалечаващия се идеал при нея нито за миг не се превръща в отхвърляне на
светлината. Напротив, днешният Ад е предчувствие не за Апокалипсиса, а за
утрешната промяна, за непоколебимата надежда в Доброто. Права е Габриела, може
човек да се бои от банализирането на думата “свобода”,, ядно да рови в мозъка
си, за да я замени с нещо неизричано, но накрая, ако е искрен в порива си, ще
признае, че “за свободата няма заместител”. Харесвам тези стихове, защото те са
изтъкани от нишките, водещи към изстраданата, преболедувана свобода.
В този смисъл
съм сигурен, че дневникът, романът, поемата “Реши се и ще бъдеш свободен” на
Габриела Цанева не се нуждае от посредник – тя е освободила от сложни шифри
посланието си, за да ни предизвика към диалог. Започва и завършва новата си
книга с дяволски трудни въпроси. Готови ли сме да ги чуем и сами да потърсим
отговорите в текста и в собствения си порив за “осъществяване и себераздаване”?
ст.н.с. д-р
Георги Цанков