МИНАЛОТО В МЕН

документална повест

ІІ

Вечер е. Слушам. Прошарен мъж на средна възраст, с живи очи, с тънки ръце, силни и изразителни ръце. Васил Медведев. Говори накъсано, потъва в спомените си за миг и пак се връща в настоящето. Не му се стои там, в миналото, но разказва - миналото не бива да се забравя, не бива да се променя. Не бива безотговорно да се пише - за миналото.

Изслушал е краткото ми изложение. „Хубаво е, казва, но не това е Ценка. Най-важното за нея е дейността й като нелегална. За това трябва да се пише." И пак повтаря - за миналото трябва да се пише отговорно.

...Беше 18 май 1951, когато излязох в нелегалност. Бях усетил, че ме следят. Отидох си на село, при един приятел. Не исках да го забърквам, а имах и оръжие - един пистолет и около 20 бомби, аз си ги бях правил... После дойдоха при мен от горяните. Заведоха ме в гората, Долап дере. Там има един водоем, ако си сложиш краката в него и през лятото ще замръзнат. Красива местност. Трябва да се види...

...Там я видях Цена за първи път. Беше легнала на един нар. Вдигна глава, изви я към мен, погледна ме и попита, не помня точно какво, но нещо като: „този ли е новият”... Тя беше най-младата от всички. Но точно тя ме порази с твърдостта си при тази първа среща с нелегалните... а и по-късно... докато бяхме заедно.

Замълча.

Не съм виждала гората и водоема с ледена вода. Но си ги представих. Видях и нара – къде е бил не знам, забравих да попитам. Светло или тъмно е било – не знам, но все едно... Гледам момичето от снимката. Спокойно лице, пригладени коси, строга ученическа униформа. Трудно ми е да си представя как тази глава се надига от нара в гората и... Не разбирам. Не разбирам защо.

Гледам мъжа пред мен. Слаб, прошарен, на средна възраст. Преди 40 години е бил момче, разсъждавал е като нея. Значи - може да ми отговори „защо". И питам. И той отново потъва в спомените, от които иска да избяга, но които иска да разкаже...

...Излязох в нелегалност, защото организирах в Русе групи за подпомагане на нелегалните. И вече всеки момент можеха да ме арестуват...

И аз отново питам - защо? Против какво точно се борехте, какво искахте, на какво се надявахте?

И светлите очи ме гледат през барикада от 40 години, през барикада от терор, мълчание и безнадеждност.

„Просто не можехме иначе", казва човекът и отново потъва във времето.

...Арестуваха ме есента на 1951-ва. Студено беше. Тогава Държавна сигурност се помещаваше в хотел „Севастопол" - таванските стаи бяха превърнати в килии. И беше студено, студено...

И пак бяга от спомените, пак търси опора в настоящето. Гледам несъзнателните жестове на ръцете му. Красиви и силни, почернели от слънцето. Дете на руски емигрант и българска селянка, родено в свободна страна, в красива земя.

...Пъпът ми е хвърлен на село. Малко съм живял там, но няма да забравя горите, скалите, пещерите. В тях още по турско са се крили хайдути. В камъка има издълбани имена и кръстове. И ние като деца драскахме имената си... а и после, и после...

И после - в Белене.

Убиват за назидание.

И работа, работа, работа. Гледам тънките и силни ръце на човека срещу мен.

...А колко дървеници имаше... Наровете бяха изгнили и нощем ги чувахме как пъплят и ядат... И все гладни бяхме, все гладни...

Гледам човека срещу мен. Изгладената риза в горещата лятна вечер...

Слушам човека срещу мен. Още има болка в очите му. И пак питам – защо?

...Знаете ли колко обичаха хората земята си и как се грижеха за нея? Знаете ли колко хората обичаха животните си и колко плакаха за тях...

Гледам човека срещу мен. Той е познавал други хора, с друго светоусещане, с друго самочувствие. Тези хора са били собственици, притежавали имот и са били отговорни за този имот. Отговорни пред себе си, пред семействата си, пред обществото и пред Бога. С много труд, с много интелект, с много усет те са умножавали състоянието си. И са били свободни. Защото са разчитали на себе си, на семействата си, на обществото и на Бога. Не на държавата – благоволяваща или НЕблаговоляваща да даде мизерните пари за съществоването им...

Били са свободни... И започвам да разбирам... ЗАЩО...

в-к “Народно земеделско знаме” брой 178/07.11.1991 г.