С ИЗВЕСТЕН ПОДХОД ЗА НЕПОЗНАТ ЖИВОТ

Документалната повест „Миналото в мен” на Габриела ЦАНЕВА е разказ за живота и дейността на едно момиче, убито на 23 години. Авторката пристъпва към реконструкция на миналото, посредством разказите на ония, които са познавали героинята й Цветанка Стефанова Попкоева. Така представена, книгата едва ли ще впечатли. Защото читателите познават този подход от прекалено многото книги, посветени на загинали партизани и ятаци. Ако обаче се внесат някои уточнения, картината ще бъде съвсем, съвсем друга: Цветанка Попкоева е убита през 1952 година. Тя е една от лидерките на Младежкия земеделски съюз, една от жертвите, които останаха без гроб, където роднини да запалват свещи. А авторката Габриела Цанева е кръвна роднина на тази, която завинаги остана 23-годишна. И споделя с читателите искрено и с болка всичко онова, което е терзаело сърцето й от първия детски спомен, когато узнала, че баба й има убита по-малка сестра, до лятото и есента на 1990 г., когато записва последните редове. Книгата може да се оцени като успешен дебют. Авторката съумява да „хване читателя за сърцето” и с проблематиката си, и с живото и вълнуващо слово. А за да се разбере къде е силата на Габриела, ще си позволя цитирането само на един пасаж от книгата: „Половин празен лист. Страшен като пустош. Бяла страница – затворена врата. Затворена врата в паметта. Зад нея надничат чудовища. Половин празен бял лист – като пустош...”

Самата Габриела Цанева е успяла да отвори тази врата и да ни накара да погледнем навътре.

Иван ВЕЛЧЕВ,

в-к „Студентска искра”, бр. 314, 12.10.1994 г.