ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ

Преди няколко месеца открих „Светлата пътека към звездите”, благодарение на Габриела Цанева. От тогава, не пропускам нейна публикация в интернет пространството и все си мисля – дали пък няма да ни изненада с нови откровения за своя светъл път? Дали няма да ми даде втори шанс да и призная колко много страдах за невъзможността да докажем заедно своето еднакво отношение към света, който не само наблюдаваме, но и съпреживяваме по приблизително еднакъв начин, на премиерата на тази стихосбирка? И очакванията ми бяха увенчани с реализиране. В момента, в който на електронната ми поща дойде обещания проект за нова книга, този път наречена „Искам себе си”.

Споделям ви тези наши съвместни виртуално-реални преживявания изцяло в стил, в който е съставена новата стихосбирка на талантливата поетеса Габриел - псевдоним, който използва в интернет пространството - която не само ни изненадва с различни като жанр поетични откровения, но и като вид дневник на мислите на една жена, която не иска те да останат скрити в главата й или в най-добрия случай – на твърдия диск на нейния компютър. Развълнувана, прочетох за различните влияния, които са оказали върху нейния поетичен свят наши общи приятели, с които общуваме посредством творчеството си в интернет пространството и на общи поетични срещи – Евгени Иванов, Братислав Иванов, Павлина Йосева, та дори и аз самата. Знаете ли колко голяма е отговорността, която поемаме, когато пишем коментар? Не бях се замисляла, преди да разбера как моята хвърлена ръкавица за нов вид звучене на нейните приказни японски поетични форми е провокирал у нея нови търсения и нови форми. Форми, които пък вдъхновиха мен самата. Точно тази непрекъсната верига на взаимни поетични провокации и вдъхновения ни води напред. Ако оставим настрани този факт и само се правим на критици, рискуваме да прекъснем споменатата верига и да загубим някого от нас, а така вече рискуваме да не усетим тока – онзи заряд, който ни превръща от обикновени донкихотовци, борещи се със собствените си вятърни мелници в творци, които се развиват и обогатяват взаимно.

Габриела Цанева е стигнала края на пътя, за да може да намери началото на този към самата себе си, където да бъде откровена - многолика, но истинска. Където не е открила истината за живота, но:

Само спасих

вярата –

в доброто.

Новата стихосбирка на Габриел е своеобразен дневник „в стил "дзуйхицу" ("подир четката") - безсюжетни записки за всичко интересно: видяно, чуто или просто хрумване. В тях често се цитират стихове.” (цитат от самата стихосбирка)

Това е, което ни предлага Габриела Цанева – своите поетични дневници, които ни изпълват с красота и вдъхновение. Тя е самодива, която споделя своите мисли:

Мисли бродят в мен –

самодивски бродници.

Спя и будувам.

Смъкват се мечтите ми

като плът от скелети.

Тя е готова да полети, а ние неусетно се понасяме непринудено леки на тези криле, защото тя има нужда да не бъде сама в този полет:

Порив към небе...

Политам към звездите.

Ще се изгубя. Ела.

Но Габриел не е егоист, който само ще използва нашата подкрепа. В замяна ще ни нарисува картини в стихове, които ще ни подействат като балсам за уморените от всекидневието души. Картините са съвършени, защото раждат една нова Вселена:

Хаос от цветни

лъчи се взриви. Бяла

птица пищи. Отлетя.

Хаос от цветни

вълни се роди. Диша

нова Вселена. Расте.

На пръв поглед оксиморонни стихове, но нали животът ни е научил, че за да се роди нещо ново, старото трябва да си отиде.

В своите дневници „дзуйхицу” Габриел изминава един дълъг път, окрилена от своите приятели, за да разбере, че иска да бъде себе си:

Искам да раста

в света

на думите

и багрите.

Искам си очите

и усмивките.

Искам

в ритъм

на вълни

да се изгубя,

после –

бездната

да ме обуе

в същността ми.

Искам себе си.

Аз си позволявам да ви поканя и от нейно име да й подадете ръка в този път, за да пречистите и себе си. Нейната поезия е такава – вид катарзис на собствените ни душевни изживявания.

Весислава Савова