“ВЪН ОТ ВРЕМЕТО"

ЕТЮДИ

Късове чист спомен, изрязани от монотонната права на времето, в което е заключен моя живот...

“...Помня жегата... И това, че мухите бръмчаха. Помня перилата на каменното стълбище и зноят, излъчван от тях. Помня нечии стъпки, но не помня чии. Знам, че седях на прага и всичко наоколо се разтапяше. Дори гласовете се разпадаха, преди да стигнат до мен. Повей на вятър... не, мамината рокля догони бързите й стъпки.

И тогава го видях - гумен, бежово-прозрачен, кацнал на каменната пещ... Дълго го наблюдавах. Той омекна, изкриви се, потече. Най-важното нещо в живота ми, осигуряващо съществуването ми, се бе превърнало в лепкава локва.

Помня паниката, която настъпи, когато откриха, че биберонът ми е разтопен. Разбрах, че друг не може да се намери в града, където бяхме...Белоградчик...”

Често са ми разказвали тази история. Всъщност, нейния край, защото началото никой не беше видял. Историята за това, как съм започнала да се храня с лъжица. Никога не пропускат да отбележат - кога самодоволно, кога с яд, че на година и два месеца съм проявила достатъчно инат, за да не се храня три дни, отказвайки да приема ядене, което не излиза от биберон.

Не помня тези три дни на очакване, но помня това, което ги предизвика. Помня отчаянието си. И спасението си, когато открих Изхода в простото съждение: ”Щом няма биберон, тук, да ми купят от Видин”. Толкова беше естествено...

„Помня и ужасът. Ужасът, когато разбрах, че те не виждат очевидното, а аз не мога да им го кажа, защото не мога да говоря...”

1980 г.

„Треви под снега”, изд. „Весела Люцканова”, София, 2000 г.