ДА НАРУШИМ ГРОБНОТО
МЪЛЧАНИЕ
Пред мен е книгата на Габриела Цанева „Миналото в
мен”. В нея младата дебютантка прави опит да се докосне до онова велико и
жестоко време, когато българският селянин с последни сили бранеше своето късче
земя от настъпващия болшевизъм. В книгата си Габриела Цанева открехва една
страница, засягаща борбата на селяните-земеделци в русенския регион. В тази
малка част от големия летопис на времето авторката търси път до истината за
подвига и смъртта на главната героиня Цветана Попкоева (Чалъкова). Авторката се
среща с десетки непосредствени участници в тези събития и чрез техните спомени
осветлява забулената в мрак героична борба на нашия народ. Болшинството от
участниците са били млади хора. Сега те са остарели, побелели, а някои и осакатени.
Преминали са през ада на Държавна сигурност, през килиите на затворите и
горнилото на лагерите. Затова авторката бавно и упорито се е стремила да ги
разбере – защо са оставили своето спокойствие, своите близки и са тръгнали с
оръже в ръка да се борят за своята земя и своята свобода. В това търсене тя
достига до откровението: „Те са били други хора. Били са свободни. Родени
свободни, възпитани свободни от свободни хора”.
С право в предговора на книгата големият наш поет и
драматург Стефан Цанева ще възкликне: „Ние се качихме на пиедестала на демокрацията
и забравихме онези, които положиха кости под този пиедестал.” И с укор ще
продължи: „Не ни е приятно, че докато ние страхливо сме си живуркали, е имало
хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за тази
свобода.”
Използвайки спомените на една от сестрите на Цена
Чалъкова, авторката с голямо умение извайва образа й чрез незначителни детайли
(една дочена рокла): „Роклята като излята трепти на нея. Косата й – тежка,
лъскава и непокорна, вдигната нагоре...” За Цветана Попкоева всички говорят, че
била безстрашна и твърда. „В нея имаше дух, който нито тъгата, нито страхът
биха обсебили.” Добре, но тя е била на 22 години. На нейната възраст девойките
мечтаят за обич, за дом и семейство. Тя също е мечтала за тези обикновени
човешки неща. Мечтала е, но е била принудена да се лиши от тях. Да започне
неравна борба, защото е подгонена заради идеите си. Не случайно всички
участници в тази съпротива казват :”Избягахме, защото ни гонеха.” Те бяха мирни
и работливи селяни. Интересно определение дава един от тях: „Ние бяхме
земеделци. А земеделецът не може да убива, той трудно хваща оръжието. Защото е
заобиколен от живота. Навсякъде около него изригва живот. Земеделецът чака да
му се роди агънце, да изкласи стръкче пшеница, да отгледа плод. И на всичко се
радва – на раждащия се живот.”
Тези хора бяха принудени да оставят домовете си и да
хванат гората (от там получиха името „горяни”). Борбата им беше неравна, защото
под закрилата на двестахилядна съветска армия група безродници налагаха у нас
чужди нрави и порядки.
Мъртвите няма да се върнат. Живите участници в тази
отчаяна съпротива сега са обикновени и скромни граждани. Те не ламтят за власт.
Не се бутат в надпреварата за постове, както десетки с нищо незаслужили
валстолюбци. Те искат своята земя. Те искат да живеят свободно в свободната си
родина.
Книгата на Габриела Цанева е един от първите опити да
се осветли героичната борба на горяните в русенския регион.
Тя трябва да се прочете от всички, които търсят истината
за борбата на БЗНС и българските селяни през петдесетте години.
Ще завърша с думите на Стефан Цанев, казани за тази
борба :”Време е да прекрачим гузните си съвести и да проговорим с ясни сърца.
Ако нямаме мъжеството да увековечим имената на тези хора – нека кажем поне две
добри думи за тях.”
Книгата на Габриела Цанева е достоен за уважение опит
да бъде нарушено дългото гробно мълчание за свободолюбивия дух и подвига на
цяло едно поколение селяни – защитници на земеделската идея.
Димитър
БОЙНОВСКИ
в-к „Земеделско знаме”, брой 183/ 31.10.1994 г.,
„Пропилеи”, антология, изд. „Авангард принт”, Русе,
2003 г.