„БУРЯТА СПЛИТА РЪЦЕ”... ИЛИ ДА
ПЛУВАШ СРЕЩУ ПОТОПА И ДА ЛОВИШ УДАВНИЦИ...
Снощи -
21.03.2017 г. със съпругата ми бяхме в Регионалната Библиотека "Любен
Каравелов" за представянето на най-новата - единадесета книга на поетесата
Габриела Цанева - "БУРЯТА СПЛИТА РЪЦЕ".
Книгата
ми беше подарена от авторката преди няколко месеца. Четох я с удоволствие.
Направи ми силно впечатление, което в кратко изказване изразих на събитието.
Ето
го:
ДАМИ И
ГОСПОДА,
Позволете
ми от мое и ваше име да честитим и поздравим поетесата Габриела Цанева с новата
– единадесета й книга.
Дарбата,
дами и господа, е велика работа! В една от книгите си написах: „Училище за
дарба няма.“ Това чудо или го имаш, или го нямаш.
Тази
вечер отново се убедихме, че Цаневия род е белязан от Бога с дарбата на числата
и математиката/Бащата/, на забележителното творческо пера на литературното
слово/Чичото/, а на Габриела, освен тези двете, Бог е добавил и четката и
палитрата.
Поетичната
книга на Габриела Цанева „Бурята сплита ръце“, е поредното доказателство за
това.
Много
са достойнствата на тази книга. Повечето от тях обективно и компетентно, както
впрочем винаги, бяха посочени от драматурга г-н Крум Гергицов.
Аз ще
посоча - за да подчертая само две от достойнствата на книгата.
Първо –
безспорната поетична дарба на авторката, подплатена с ярка творческа
амбициозност, искряща емоционталност и невероятна сила на духа.
И второ
– подчертаната честна, искрена и смела гражданска позиция.
Позволете
само два-три съвсем кратки цитата:
„ПУСТИНЯТА
НАСТЪПВА С БЪРЗИ СТЪПКИ.
ЗАСИПВА
НИ,
ПОД
ПЯСЪЦИТЕ СПИМ,
А
НЯКЪДЕ ДАЛЕЧЕ
ТЪТНЕ
СБЛЪСЪК
НА ИНТЕРЕСИ, НА ПАРИ.
НЯМА
ИДЕАЛИ, НЯМА МЕЧТИ.
НИЩО НЕ
Е ЧИСТО, НИЩО, ЧЕ БЛЕСТИ.“
…………………………………………………………….
„ДОКЪДЕ
СТИГНАХМЕ…
НЕ
ПРОСТО
ИЗБИРАМЕ
ИЗМЕЖДУ
ДВЕ ЗЛИНИ ПО-МАЛКАТА,
А МАСКИРАМЕ
ЗЛОТО,
КАТО ДОБРО…
ЗА ДА
МОЖЕМ ПО-ЛЕСНО
ДА ГО
ПРЕГЛЪТНЕМ ЛИ?
ИЛИ –
ЗА ДА
МОЖЕ ПО-ЛЕСНО
ДА БЪДЕ
ПРОбУТАНО В ГЪРЛАТА НА ОНЕЗИ,
КОИТО
БЛЕЯТ ОТ ВЪЗТОРГ ПО ВСИЧКО,
КОЕТО Е
НАПРАВЕНО ДА ИЗГЛЕЖДА
ДЕМОКРАТИЧНО…“
А каква
сила напира от текста на предисловието към втората част на книгата!
Цитирам
само последните два реда:
ОСТАВАМ
ТУК, В МОЯТА СТРАНА – ДА ПЛУВАМ СРЕЩУ ПОТОПА…
ЗАЩОТО
МОГА - ДА ПЛУВАМ…И МОЖЕ БИ – ДА ЛОВЯ УДАВНИЦИ…
………………………………..
Поздравявам
Ви за това, Габриела.
Вие сте
достоен пример за всички, които боравят с литературното слово.
Бъдете
жива и здрава! И ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ПЛУВАТЕ СРЕЩУ ПОТОПА И ДА ЛОВИТЕ УДАВНИЦИ!
проф. д-р Иван Байчев