ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

София

 

 

ОБЯД ОТ ЦВЕТЯ

 

ще приготвя обяд от цветя

ще го поднеса в златна чиния,

ще подредя на масата

свещ, две чаши вода, ваза

и бутилка вино.

 

ще направя обяд от цветя –

нещо ароматно и зримо –

като торнадо в степта

и вихрушка в комина.

 

ще изям обяда с цветя –

ще пия вода, ще измия

чинията с вино, вазата

ще строша и

ще чакам свещта да изтлее

 

 

ЗАД ХЪЛМА

 

Разпуснах копринените си коси –

като гора, огряна от луната.

Ще дойдеш ли в сумрака на нощта?

До утрото, в мъглата ще те чакам.

 

Изхвърлих сънищата си в тревата,

избърсах кожата си със роса,

сварих отвара от вълшебно биле –

ще тръгвам – пътищата мамят.

 

зад хълма свети

диска на луната сред

мораво небе

не,

било

окото на ламята

 

***

Днес бях

в градината

на душата ти,

берях плодовете,

които ще узреят

през есента,

в косите ми цъфтяха

окапалите листа

на плодните цветчета...

Какъв градинар си,

щом ме остави

да вървя сама

в градината

на душата ти?

 

 

ДРАКОНОВИ НОКТИ

 

атрофията на духа ми

затръшна вратата на любовта;

не остана въздух в дробовете ми,

не мога да си проветря кръвта.

 

бъдещето вие в лицето ми –

раздрана кожа, изплезен език,

празна е рулетката на живота ми –

аномалия съм... среднощен вик.

 

***

Събирам драконови нокти

от поляната на спомените ти,

обирам прашеца от пеперудени

крила, полепнал по челото ти,

бърша го с устни и пия живота ни.

 

Часовете тежат като камъни,

вързани за хвърчило –

как да полетя с този товар

от време? Унило

влача крака

в праха

и чакам

краха

на

живота.

Часовете капят като кръвта,

която се влива в ръката на болен...

 

 

ПИРОН В ГЛАВАТА

 

искам да съм дърво

и птици да пеят в клоните ми;

искам да съм дърво

и да бъда сянка в пустинята ти;

искам да съм дърво

и да те галя с листата си,

но ти си дърводелецът,

който ще ме направи на мебели...

 

***

дъжд капе върху

балдахина на дърво;

под него – куче

 

***

пирон в главата –

опустя изповедалнята

на съвестта

 

***

восъкът проби

дланта ми – молитвата

пак ме задави

 

***

зад гърба ти е –

пъстрият свят, мамещ ад,

сияен разпад –

водопад от пенливи

надежди и шоколад