 |
СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА И ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО" ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА (стихове)
|
ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА
ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА е родена в Русе. Завършва МГ “Баба Тонка” в родния си град. Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което й е присъдена научната степен “доктор” /PhD/. Завършва право и работи като адвокат в Софийска адвокатска колегия. Сътрудничи на в-к “Земеделско знаме”, гл. редактор е на сайта в-к „Земеделска защита” и редактор във в-к „Литературно земеделско знаме”. Публикувала е свои произведения в сп. “Родна реч”, а по-късно във вестниците “Век 21”, “Демокрация”, “Огнище”, “Литературен форум”, “Труд”, „Словото днес” и др.
Автор е на 10 книги – документалната повест “Миналото в мен” (изд. “Сеяч”, В.Търново, 1994 и е-изд. „Литернет”, Варна, 2010), “Догонвам бягащия ден”, стихосбирка (изд. “Елги-Шоев”, Русе, 1998), “Треви под снега”, роман (изд. “Весела Люцканова”, София, 2000), сборникът с есета и стихове “Реши се и ще си свободен” (изд. “Весела Люцканова”, София, 2001), новелата „Шофьори” (е-изд. „Литернет”, Варна, 2008), „Заскрежени птици”, стихосбирка, (изд. „Буквите”, София, 2008; изд. „Изток-Запад”, София, 2011), „Светлата пътека към звездите”, стихосбирка, (изд. „Буквите”, София, 2010), „Врабче върху антената”, стихосбирка, (е-изд. „е-Книги”, София, 2010), „Искам себе си”, хайбун, (изд. „Изток-Запад”, София, 2011) и „Състояния”, хайга, (изд. „Изток-Запад”, София, 2013). Габриела Цанева е член на Сдружението на българските писатели от 2003 г.
ПАЛАЧ
Мокра козина
край пътя –
облаците плачат.
Скърцат гуми
по асфалта –
викът на палача.
ДУМИТЕ - ХИЩНИЦИ
Думите – образи;
думите – хищници.
Идват и бягат –
измислици.
Думите падат –
плод или камъни?
Думите чезнат –
измамени.
„Светлата пътека към звездите”, изд. „Буквите”, София, 2010
ГЛУТНИЦА ОТ МЕЧТИ
Хлад повя от
прозореца –
горещият ад
на пустинята.
Кучета плачат
на двора.
Отчаяние?
Умора...
Дъхът на Сахара
отнесе душите ни.
Сухи и мъртви са…
Вслушвам се.
Камъни пукат
в тъмата… Не…
Скарабеи
драскат по тях.
Воят на вятъра
отвя тишината.
Дюни пълзят
като хищници.
Мигат очи –
сухи главни.
Суши ги –
дъхът на Сахара…
Души ги –
глутница от
мечти.
„Врабче върху антената”, изд. „е-Книги”, София, 2010
ТЪРСЯ ПЪТЕКА
* * *
търся пътека
към другите стръмно е
пак към мен вървя
* * *
клокочи река
мъгла над полето ето
слънчев цвят пада
* * *
дланта ти милва
дъха ми пътека съм
трева ме покри
„Искам себе си”, изд. „Изток-Запад”, София,
2011
БЯЛА И ГОЛА
Бяла и гола.
Заспивам –
преди да започне нощта.
Все едно ми е –
дните, падайки върху мен
ме изгладиха.
Все едно ми е –
клони по мен
не останаха.
Бяла и гола съм –
нищо по мен не цъфти.
Падат снежинки –
не, пролетен цвят ме вали.
„Заскрежени птици”, изд. „Изток-Запад”, София,
2011
* * *
Заспах под голи
клони. Тичинков прах ме
покри... Пролет ли?
* * *
Сред езерото –
житни класове стърчат.
Наводнение.
* * *
Хруска пясъкът
под уморени стъпки,
зората преглъщам със
сол напоена…
С напукани устни се
смея – вечерна роса…
„Състояния”, изд. „Изток-Запад”, София,
2013
ВИСОКОСНИЯТ ДЕН
Тихо изтича високосният ден –
подаръкът на календара,
дарът на природата.
Тиха тъга тъче примки
по бузите ми –
миглите ми
заприличаха на бесилки.
***
Нощта е вън, зад завесите –
обляна от бялата луна.
Сгушила си е в шепите
цялата земя.
Мракът бавно се разкъсва –
като мираж,
като черен сняг,
като саждите
по вътрешното
на клепача.
Чакам утрото –
страж
на тишината.
***
Светещите лапи на деня
дращят по очите ми, приспани...
Палят дробовете ми. Свистят
свилени коси, раздрани.
Рани в клетките ми тлеят –
ято разпиляно... излетя.
Ятото на мислите ми – бели...
Бях ли аз мечта...
Бях ли твоята мечта?
Бях ли полъх, светлина...
Бях ли – ласка на дъжда...
Бях ли – морска пяна...
Тихо тракат мокрите стъкла –
като миглите върху очите ми.
Миг... отмина пролетта.
Лятото стоварва се върху плащите ни.
***
Дните минават през мен –
като вятър
през кър...
Пуста пустиня пустее навън –
кърви кръгозора
навъсен.